1. разг.; сущ.; сокр. от confabulation
2. гл.; сокр. от confabulate
(разговорное) сокр. от confabulation (разговорное) сокр. от confabulate
confab сокр. от confabulate ~ разг. сокр. от confabulation
confab сокр. от confabulate confabulate: confabulate разговаривать, беседовать, болтать
~ разг. сокр. от confabulation confabulation: confabulation болтовня, дружеский разговор